Един от най-любопитните моменти за хората, които идват за първи път на Боуен терапия, е този, в който правя няколко движения, излизам от стаята и ги оставям сами за няколко минути. Обикновено тогава в главата им минава един съвсем логичен въпрос: „Добре, тази защо излезе?“

Истината е, че терапията не спира в момента, в който ръцете на терапевта се отделят от тялото. В много отношения точно тогава започва най-важната част.

Всяко Боуен движение подава към нервната система определена информация, а паузата ѝ дава време да я приеме, да я обработи и да организира своя отговор. Ако веднага продължим с още движения, още натиск и още стимули, има опасност просто да затрупаме организма с информация, преди той да е успял да реагира на първата.

Затова паузата не е липса на работа. Тя е част от самата работа.

През тези няколко минути човек може да усети затопляне, пулсации, изтръпване, движение в корема, промяна в дишането, внезапно отпускане или усещане, че тялото сякаш само започва да се намества. При друг човек може да няма никакво ясно усещане и въпреки това процесът да протича. Не всеки организъм говори шумно.

Точно това прави Боуен терапията толкова различна от подходите, при които терапевтът непрекъснато действа върху тялото. Тук не се опитваме да контролираме всяка реакция и да наложим промяната отвън, а подаваме точен импулс и след това се отдръпваме достатъчно, за да позволим на нервната система сама да реши какво да направи с него.

Колкото повече практикувам, толкова повече се убеждавам, че тялото има нужда не само от правилното въздействие, но и от пространство, в което да отговори. Ние сме свикнали да вярваме, че повече действие означава повече резултат, но в терапията често се случва точно обратното — промяната настъпва в тишината между две движения.

И може би затова паузите са толкова важни. Те казват на тялото:

„Няма нужда да бързаш. Получи информацията. Организирай се. Направи това, което знаеш.“

Очаквайте утре…

Ден 7 – Почивката, която лекува

Ще поговорим защо възстановяването не се случва само по време на терапията, а продължава и след нея, и защо понякога най-доброто, което можем да направим за тялото си, е да не му пречим.