След терапията винаги моля пациентите си да наблюдават какво се случва с тялото им през следващите дни. Не само дали болката е намаляла, а дали се е променила, дали се е преместила, дали се е появило ново усещане или движението е станало по-свободно, защото всяка една от тези реакции носи ценна информация.
Обяснявам им, че за мен това е диагностична информация. Казвам им, че тялото ми говори и моята задача като терапевт е да разбера какво се опитва да ми каже.
Много често мястото, което боли, не е мястото, откъдето е започнал проблемът. Организмът е невероятно адаптивен и когато една структура не може да изпълнява функцията си добре, други започват да я компенсират. Понякога именно тези компенсиращи структури започват да болят, докато първопричината остава скрита.
Когато чрез Боуен терапията нервната система започне постепенно да освобождава тези компенсации, е възможно симптомите да се променят. Болката може да намалее на едно място, да се появи за кратко на друго или просто да промени характера си. Това не означава автоматично, че процесът върви добре или зле. Означава, че тялото реагира и тази реакция трябва да бъде разбрана.
Именно затова държа пациентите ми да ми разказват какво се е случило след терапията. Не от любопитство, а защото всяка промяна ми помага да избера най-подходящия подход за следващия сеанс.
В Боуен терапията не лекуваме по схема.
Ние наблюдаваме.
Слушаме.
И позволяваме на тялото да ни покаже пътя.

Очаквайте утре…
Ден 10 – Защо двама души с една и съща диагноза не получават една и съща терапия?
Ще поговорим защо в Боуен терапията лекуваме човека, а не диагнозата, и защо реакцията на организма винаги е по-важна от името на заболяването.