Когато човек получи диагноза, той обикновено започва да вярва, че тя обяснява всичко. От този момент нататък вниманието се насочва към името на заболяването, а не към причините, които са довели до него.
Диагнозата обаче има съвсем различна задача.
Тя класифицира, описва, поставя определено състояние в рамките на медицинската наука, за да могат лекарите по света да говорят на един и същ език.
Това, което диагнозата не може да направи, е да разкаже историята на човека.
Тя не знае как се е движил през последните двадесет години. Не знае каква работа извършва всеки ден. Не знае дали е претърпял травма преди десет години, дали спи добре, как диша, под какъв стрес живее и по какъв начин нервната му система е успяла да се адаптира към всичко това.
А точно там започва разликата.
Защото две еднакви диагнози не означават два еднакви организма.
Едно и също име може да бъде крайният резултат от напълно различни процеси, протекли в продължение на години. Организмът на всеки човек избира собствен начин да компенсира, да разпредели натоварването и да запази движението възможно възможно най-дълго. Тази способност да се адаптира е толкова индивидуална, колкото са индивидуални пръстовите отпечатъци.
Ето защо в Боуен терапията не търсим единствено диагнозата. Опитваме се да разберем човека, който стои зад нея.
Защото диагнозата има име, а човекът има история.
А в тази история най-често се намират отговорите, които обясняват защо организмът е достигнал до сегашното си състояние.

Очаквайте утре – Ден 22
Какво означава, че тялото се адаптира?
Ще проследим как нервната система непрекъснато избира най-икономичния начин на движение и защо компенсациите, които дълго време ни помагат, постепенно могат да се превърнат в причина за болка.