Интересното е, че човешкият мозък почти винаги ни подвежда.
Когато усетим болка, вниманието ни автоматично се насочва към мястото, където я усещаме. Там започваме да масажираме, да разтягаме, да мажем с кремове или да търсим „повредата“.
Но тялото не е електрическа инсталация, при която лампата светва точно там, където е прекъснат кабелът.
Всъщност болката често се появява именно на мястото, което най-дълго е успявало да компенсира чужд проблем.
Това е една от най-интересните особености на човешкия организъм.
Представете си, че в продължение на години едната тазобедрена става се движи малко по-ограничено. В началото тялото почти незабележимо променя походката. После започват да работят повече мускулите на кръста. След това се променя позицията на гръдния кош, а накрая раменете започват да компенсират променената стойка.
Нито една от тези промени не се случва изведнъж.
Тялото ги изгражда постепенно, защото неговата основна задача не е да бъде симетрично, а да ни позволи да продължим да се движим.
Парадоксът е, че когато най-накрая се появи болката, истинската причина вече може да е на няколко „етажа“ по-надолу в тази верига.
Затова в Боуен терапията въпросът никога не е само „Къде боли?“.
Много по-важният въпрос е:
„Коя адаптация е накарала тялото да стигне дотук?“
Когато започнем да мислим по този начин, вече не гледаме на организма като на сбор от отделни части, а като на интелигентна система, която непрекъснато се опитва да намери най-доброто възможно решение.

Болката рядко е първата глава от историята. Най-често тя е последното изречение в дълга поредица от адаптации, които тялото е изграждало с години. Ако разберем тази история, можем да търсим причината, а не само да заглушаваме нейния финален сигнал.

Очаквайте утре…
Ден 19 – „Как компенсациите ни пазят… и после започват да ни пречат.“