Преди известно време при мен дойде един млад мъж с болка в рамото. Беше минал през какви ли не изследвания, беше мазал, пил противовъзпалителни, правил упражнения, а болката ту намаляваше, ту отново се връщаше. Още в началото на сеанса ми показа точното място и каза: „Тук е проблемът.“
Започнахме работа… само че не върху рамото.
След няколко минути забелязах как започна да ме наблюдава с онзи поглед, който сигурно всеки Боуен терапевт познава много добре – смес от любопитство и леко съмнение дали изобщо знае какво прави човекът срещу него. Не каза нищо, но си личеше, че се чуди кога най-накрая ще стигнем до рамото.
Сеансът приключи, той стана, завъртя ръката няколко пъти и буквално замръзна за секунда.
„Чакайте… а болката къде изчезна? Вие изобщо не работихте на рамото!“
Усмихнах се и му казах, че точно това е причината да обичам Боуен терапията. Болката много често е мястото, което вече не успява да компенсира, а не мястото, откъдето започва проблемът. Ако тялото е променило начина, по който се движи след стара травма, ограничение в таза, ребрата, диафрагмата или ходилото, рамото може просто да е последният участник във веригата, който е казал: „Повече не мога.“
Трябва да осъзнаем нещо много важно – организмът не работи на части. Той мисли като едно цяло. И когато започнем да го разглеждаме по този начин, много от нещата, които преди са изглеждали необясними, изведнъж започват да имат съвсем логично обяснение.

Очаквайте утре…
Ще ви разкажа за един от най-подценяваните виновници за болки и ограничения в движението – структура, която почти никой не обвинява, а много често именно тя стои в основата на проблема.
Ден 4 – „Подценяваният виновник.“